Платен отпуск |
||
Видове платени отпуски и определяне на възнаграждението при ползването им Работодателят е длъжен да заплаща трудово възнаграждение на работниците и служителите за отпуските в следните случаи: а) за времето, през което се ползва основният платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда в размер, който не може да е по-малък от 20 работни дни или удължен платен годишен отпуск по ал. 3 от същия член в размери, съгласно определените от Министерския съвет в чл. 24 - 31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Когато работникът или служителят има право на удължен платен годишен отпуск, в неговия размер е включен и основния платен годишен отпуск, съгласно чл. 155, ал. З от Кодекса на труда; б) за времето, през което се ползва допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия или при специфични условия на труд по чл. 156, т. 1 от Кодекса на труда, който при наличие на съответните условия не може да бъде по-малко от 5 работни дни; в) за времето, през което се ползва допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време по чл. 156, т. 2 от Кодекса на труда, който при наличие на съответните изисквания не може да бъде по-малко от 5 работни дни; г) за времето на осъществяване на синдикална дейност от нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията, като продължителността се определя с колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година, съгласно чл. 159 от Кодекса на труда; д) за времето, през което се ползва служебен или творчески отпуск до една година, съгласно чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда, ако в акта, с който се определя правото на този отпуск и неговият размер е предвидено той да бъде платен; е) за времето на кърмене и хранене на малко дете по условия и размери, съгласно чл. 166 от Кодекса на труда; ж) ако в колективния трудов договор е договорено работничката или служителката да има право на допълнителен платен отпуск на работничка или служителка за 2 живи деца до 18-годишна възраст в размер на 2 работни дни, а когато е с 3 и повече живи деца до 18-годишна възраст - 4 работни дни, съгласно чл. 168 от Кодекса на труда. Платен отпуск, който е свързан с обучение се заплаща от работодателя само, ако предварително е договорен и разрешен от него. Такива са отпуските, при които: - работник или служител учи в средно или висше училище без откъсване от производството, отпускът е в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. Той се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини. Учащите се имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация, съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда; - за подготовката на дисертационен труд за получаване на научна степен “доктор” работникът или служителят, зачислен на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка има право еднократно на 6 месеца платен отпуск; - за подготовка на дисертационнен труд за получаване на научна степен “доктор на науките” - 12 месеца, съгласно чл. 164 от Кодекса на труда. Работникът или служителят, който учи във вечерни учебни заведения освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождава 1 час по-рано от работа всеки учебен ден, съгласно чл. 169, ал. 5 от Кодекса на труда. Работникът или служителят, който кандидатства в учебно заведение, приемането в което става с изпит има право на платен отпуск: а) при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни; б) при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни, съгласно чл. 170 от Кодекса на труда. В случаите, когато работодателят не е дал съгласие за обучението на работника или служителя те имат право на неплатен отпуск в горепосочените размери, намалени наполовина. Възнагражденията за платените отпуски за обучение се включват в разходите за заплати на персонала. Отпуските поначало са определени в работни дни или работни часове. При тези от тях, които са определени за календарен период се заплащат само работните дни, които са включени в него. Трудовото възнаграждение, което се заплаща за времето на платен годишен отпуск, а и за другите платени отпуски се изчислява съгласно чл. 177 от КТ от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Тази разпоредба на КТ дава основното правило за определяне на възнаграждението за платения отпуск, но не дава решение на редица въпроси възникващи в практиката. Това наложи в Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения тези въпроси да бъдат нормативно уредени. С § 1, § 2 и § 3 на Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на наредбата се определят елементите на брутното трудово възнаграждение и начина на изчисляване на среднодневното брутно трудово възнаграждение. В брутно трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск се включват: а) основното трудово възнаграждение за отработеното време; б) възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; в) допълнителните трудови възнаграждения: за продължителна работа; за работа при вредни или при специфични условия на труд; за научна степен или академично звание; за нощен труд и други, които имат постоянен характер и са определени в колективния трудов договор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения; г) допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт; д) допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; е) възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; ж) месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията. Когато във връзка с прилаганата система на работната заплата е възприет тримесечен или годишен период за определяне на възнаграждението по буква “б” в брутното трудово възнаграждение за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск се включва съответната част от по-късно изплатеното възнаграждение, като съответно се преизчислява възнаграждението за платен отпуск и разликата се доплаща. Пример: Например, работник с основно месечно възнаграждение от 200 лв. и допълнително възнаграждение от 12 % за продължителна работа или 24 лв. е изработил всичките 64 работни дни за месеците януари, февруари и март, които са съответно с 22, 21 и 21 работни дни и е излязъл 10 дни в платен годишен отпуск от 1 април. Възнаграждението за отпуска ще бъде изчислено от полученото брутно трудово възнаграждение за месец март от 200 лв. + 24 лв. = 224 лв. : 21 дн. = 10,67 лв. х 10 дн. = 106,70 лв. (в случая месец март и месец април имат еднакъв брой работни дни по 21). На 22 април на работника се изплаща допълнително материално стимулиране (премия) за изпълнени показатели за I-вото тримесечие в размер на 90 лв. Тогава базата, от която е определено възнаграждението се преизчислява така: 90 лв. : (200 лв. х 3 мес.) х 100 = 15 % 200 лв. х 15 % = 30 лв. 224 лв. + 30 лв. = 254 лв. 254 лв. : 21 дн. = 12,10 лв. 12,10 лв. х 10 дн. = 121 лв. 121 лв. - 106,70 лв. = 14,30 лв. Разликата, която следва да се доплати в този случай е 14,30 лв. В брутното трудово възнаграждение от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск не се включват възнагражденията за извънреден труд, включително увеличението по чл. 262 от Кодекса на труда, увеличението на възнаграждението за работа на официален празник, възнаграждението заплатено за времето на разположение, извънредната 13-та заплата, целевите награди и др. под., които имат еднократен характер. Сборът от сумите на изброените в § 1 и § 2 от Допълнителните, преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, елементи на брутното трудово възнаграждение се разделя на броя на работните дни, за които те са начислени и се получава среднодневното брутно трудово възнаграждение, което следва да се заплати за всеки ден от разрешения платен годишен отпуск. Т ози начин е безспорно приложим, когато се касае до сключен индивидуален трудов договор с определено основно дневно трудово възнаграждение и е възприето подневно отчитане на труда. В случаите обаче, когато с индивидуалния трудов договор е определен месечен размер на основното трудово възнаграждение, се получават отклонения в месечния размер на трудовото възнаграждение, при различен брой на работните дни за отделните месеци. Затова в § 4 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения е указано, че при определен месечен размер на трудовото възнаграждение, установеното среднодневно брутно трудово възнаграждение от полученото брутно трудово възнаграждение през предходен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. Това може да бъде илюстрирано със следния Пример: Служител с основно месечно трудово възнаграждение от 200 лв. и допълнително възнаграждение от 12 % за продължителна работа или 24 лв. излиза в платен годишен отпуск от 30 дни от 1-во число на месец, който има 20 работни дни, а следващия го месец е с 22 работни дни. Преходният базисен месец, от който ще се изчисли възнаграждението за отпуска е с 21 работни дни, които служителят е отработил. Възнаграждението за отпуска ще се изчисли: - основно месечно трудово възнаграждение 200 лв. - за продължителна работа 24 лв. - брутно трудово възнаграждение 224 лв. - работни дни 21 среднодневно брутно трудово възнаграждение (224 лв. : 21 дн.) 10,67 лв. Коефициент за първия месец на отпуска (21 дн. : 20 дн.) 1.05 Възнаграждение за отпуска за първия месец (10,67 лв. х 1,05) х 20 дн. = 224 лв. Коефициент за втория месец на отпуска (21 дн. : 22 дн.) 0.955 Възнаграждение за отпуска за останалите 10 дни, които се ползват през втория месец (10,67 лв. х 0,955) х 10 = 101,90 лв. По този начин се гарантира за всеки от месеците, през които е ползван отпуск, да се получава определеното с индивидуалния трудов договор месечно възнаграждение, като се елиминира влиянието на броя на работните дни. Коефициентите са със стойност под или над единица, когато базисният месец има по-малко, съответно повече работни дни от месеца, през който се ползва отпускът, а ако броят на работните дни съвпада, то коефициентът е равен на единица, т.е. не се налага да се извършва преизчисляване на първоначално изчисления среднодневен размер на възнаграждението. Необходимо е също да се изясни, че независимо от това, че ползването на платен годишен отпуск е започнало през месец, през който работникът или служителят има отработени 10 или повече работни дни, базата за изчисляване на възнаграждението за отпуска е винаги предходния месец на началото на ползването му, независимо че отпускът може да продължава и през следващия месец. Съгласно § 5 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителите и други трудови възнаграждения при сумирано отчитане на работното време броя на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщане на нощните часове в дневни в смените признати за нощни, се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Пример: Работник през месеца е отработил по график: I см. от 5.30 ч. до 14 ч. - 8 смени II см. от 14 ч. до 22.30 ч. - 8 смени III см. от 22.30 ч. до 5.30 ч. - 7смени или е изработил: 16 смени х 8.5 ч. = 136 часа 7 смени х 7 ч. х 1.143 = 56 часа Общо: 192 часа 192 ч. : 8 ч. = 24 отработени дни, които се ползват за установяване на среднодневното брутно трудово възнаграждение. Ако е налице извънреден труд следва да се изключи увеличението начислено по чл. 262, ал. 1 от Кодекса на труда. Според § 7 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание, от размера на установената за страната минимална работна заплата. Тази разпоредба намира приложение при лица, които са отсъствали дълго време (например в отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до 3-годишната му възраст) и които преди да се завърнат на работа си вземат платения годишен отпуск, при което може да се окаже, че основното им месечно трудово възнаграждение, от което следва да се изчисли възнаграждението за отпуска е по-ниско от минималната работна заплата, установена за страната. Съгласно § 9 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към или след тази дата е бил в платен годишен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Пример: Служител с основно месечно трудово възнаграждение към 1 април от 300 лв. и 12 % за продължителна работа или 36 лв. или общо 336 лв. излиза от 1 април (или в някой от следващите дни на месец април) в платен годишен отпуск от 15 работни дни. Среднодневното му брутно трудово възнаграждение за времето на отпуска, изчислено на база месец март е в размер на 16 лв. (300 лв. + 36 лв.) : 21 дн. Възнаграждението за отпуска ще бъде определено на 240 лв. (16 лв. х 15 дн.), тъй като в случая месеците март и април имат еднакъв брой работни дни - по 21. По силата на постановление на Министерския съвет за бюджетните организации или по силата на колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от 1 април са определени нови по-високи средно с 10 на сто работни заплати. В тази връзка след завръщането от отпуска служителят е подписал допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което основното му месечно трудово възнаграждение става 330 лв. или брутното месечно трудово възнаграждение е 369,60 лв. (330 лв. + 12 % за продължителна работа). Увеличението спрямо брутното месечно трудово възнаграждение е 10 % [(369,60 лв. : 336 лв.) х 100] - 100. Към изчисленото възнаграждение за отпуска от 240 лв. ще се заплати и добавка от 24 лв. (240 лв. х 10 %). По този начин се гарантира, че и за месец април служителят ще получи новия увеличен размер на брутното си месечно трудово възнаграждение от 369,60 лв., което ще има следните елементи: - основно трудово възнаграждение за 6 дни (330 лв. : 21 дн.) х 6 дн. 94,29 лв. - допълнително възнаграждение за продължителна работа (94,28 лв, х 12%) 11,31 лв. - възнаграждение за 15 дн. платен годишен отпуск 240 лв. - добавка към възнаграждението за платен отпуск (240 лв. х 10 %) 24 лв. Общо: 369,60лв. По отношение на напусналите работници или служители разпоредбата на § 9 има приложение само в случаите, когато възнаграждението за отпуска е изчислено от начална основна месечна заплата, по-ниска от тази, която е предвидена в нормативния акт или колективния трудов договор да се прилага по времето на ползване на отпуска. В този случай работодателят е длъжен да разпореди със заповед служебно преизчисляване на възнаграждението за отпуска, като се ползва новата по-висока начална основна месечна заплата за длъжността. Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя в следните случаи: а) при встъпване в брак съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - 2 работни дни; б) при кръводаряване съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - за деня на прегледа и кръводаряването и 1 ден след него; в) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия без ограничения, а по права линия съгласно чл. 157, ал. 1, т. З от Кодекса на труда - 2 работни дни; г) за времето, през което е призован в съд, или от други като страна, свидетел или вещо лице, съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Кодекса на труда; д) за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда; е) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по 1 час дневно за дните на предизвестието, ако нормалната продължителност на работния ден на лицето не е 7 или по-малко часа съгласно чл. 157, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда; ж) при повикване на военноучебен сбор, включително деня на отиването и връщането, а ако сборът продължава 15 и повече дни и по 2 календарни дни преди заминаването и след завръщането, съгласно чл. 158 от Кодекса на труда. За времето на отпуск по букви “а”, “б” и “в” възнаграждението за отпуска се определя и изплаща съгласно предвиденото в колективния трудов договор или според уговореното между работника или служителя и работодателя. Отпускът по буква “ж” се заплаща от съответното военно поделение по реда на наредбата за възнагражденията на резервистите от мобилизационния резерв, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, приета с ПМС № 196 от 2001 г. В останалите случаи се заплаща според предвиденото в специалните закони. Съгласно чл. 50 и 56 от Закона за държавния служител, държавните служители имат право на: а) основен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни; б) допълнителен платен годишен отпуск според длъжността и ранга в размер до 20 работни дни; в) допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време в размер до 12 работни дни. Съгласно чл. 60 от Закона за държавния служител за времето на платения годишен отпуск, държавният служител получава заплата съобразно размера й към момента на ползване на отпуската. В чл. 24 от Наредбата за служебното положение на държавния служител е указано, че за времето на платения годишен отпуск държавният служител получава възнаграждение съобразно размера на брутната му месечна работна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска. В случаите, когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуска през съответния месец се определя от брутната работна заплата и броя на работните дни на съответния месец. Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават работните заплати на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутната работна заплата се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение и разликата се доплаща. Административна практика № 26-00-601 от 30.12.1994 г. Възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда е елемент от базисното брутно трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, съгласно § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. Това означава, че в базисното брутно трудово възнаграждение в случая се включват получените суми от наднормени възнаграждения и допълнително стимулиране (премии), които се полагат само за същия базисен месец, вкл. частта от тримесечните и годишните премии, изплатени през този месец съгласно прилаганите системи за заплащане на труда. Когато след ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя допълнително са изплатени годишни или тримесечни премии, съответната част от тях се включва в базисното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда. За целта се извършва преизчисляване на възнаграждението за платения годишен отпуск и разликата между новото и предишното се доплаща на работника или служителя съгласно § 2 от посочената наредба. Тази разпоредба не се отнася за обезщетенията по раздел III на глава десета от Кодекса на труда, т.е. тези преизчисления се прилагат само по отношение на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда. Системите за заплащане на труда се уреждат с колективния трудов договор и/или Вътрешните правила за работната заплата. Разпоредбата на § 9 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.) е изменяна два пъти - с § 2, т. 6 на ПМС N 244 от 1994 г., както и с § 2 на ПМС N 147 от 1994 г. По смисъла на посочената разпоредба няма правно основание да се счита, че получените суми за допълнително стимулиране за тримесечието или годината в търговското дружество са изплатени въз основа на нормативен акт на Министерския съвет. № 67-00-46 от 09.03.1995 г. Възнаграждението за платения годишен отпуск по трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда се определя на основата на среднодневното брутно трудово възнаграждение по този договор. Изчислението на среднодневното брутно трудово възнаграждение се извършва по реда на чл. 177 от Кодекса на труда и § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. Среднодневното брутно трудово възнаграждение се изплаща за дните на платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение, които съответстват на броя на месеците, през които е работено по трудов договор за допълнителен труд. Заплащането на възнаграждението за платения годишен отпуск по трудовия договор за допълнителен труд по реда на чл. 110 от Кодекса на труда се извършва при ползването на платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение. № 94-В-29 от 26.05.1995 г. Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се определят размерите на обезщетенията по раздел III от глава десета на Кодекса на труда са определени в § 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.). В него не се включва възнаграждението за положен извънреден труд. Размерът на посочените обезщетения се изчислява на база брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от него, когато предходния месец не е получил такова, съгласно чл. 228 от Кодекса на труда. Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, съгласно § 6 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на посочената наредба. При изчисляване размерите на полагащите се обезщетения не се прилагат елементите на брутното трудово възнаграждение, определени с Наредба № 14 от 7 декември 1995 г. на Министерството на труда и социалните грижи, въз основа на което се правят вноски за държавното обществено осигуряване. № 26-00-398 от 19.12.1995 г. Възнаграждението за платен годишен отпуск независимо от непрекъснатата му продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение от лицето през последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуск, през който е отработило най-малко 10 работни дни. Среднодневното брутно трудово възнаграждение се установява по реда на § 3 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, а при сумирано изчисляване на работното време - и по реда на § 5. В случаите, когато полученото базисно брутно трудово възнаграждение е определено въз основа на месечния размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор на лицето, то се коригира по реда, установен с разпоредбата на § 4 от посочената наредба. Когато непрекъснатата продължителност на платения годишен отпуск обхваща повече от един календарен месец, за всеки един от календарните месеци се прилага съответен коефициент, определен по реда на посочения § 4. № 61-00-76 от 17.11.1995 г. Възнаграждението на платен годишен отпуск независимо от неговата продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който лицето е отработило най-малко 10 работни дни. Среднодневното брутно трудово възнаграждение се установява като полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец се раздели на броя на отработените дни през същия месец. Съгласно § 4 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в случаите, когато полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец е изчислено въз основа на месечен размер на трудовото възнаграждение по трудовия договор на лицето, се прилагат съответни коригиращи коефициенти. Те имат за цел да отстранят влиянието на разликата в броя на работните дни през съответните календарни месеци, през които лицето ползва платения годишен отпуск спрямо базисния календарен месец. За целта коефициентите се изчисляват като отношения на броя на работните дни през базисния месец и броя на работните дни на месеца, през който е ползван платеният годишен отпуск, т.е. прилагат се толкова коефициенти, колкото са месеците, през които е продължил платеният годишен отпуск. № 74-00-48 от 08.09.1994 г. Възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се определя като среднодневния размер на брутното трудово възнаграждение, получено през съответния базисен месец, се умножи по броя на дните, през които работникът или служителят ползва отпуск. Среднодневният размер на брутното трудово възнаграждение се изчислява, като полученото брутно трудово възнаграждение през базисния месец се раздели на броя на отработените дни от лицето през същия месец. Когато работното време се изчислява (отчита) сумирано по реда на чл. 142, ал. 2 и 4 от Кодекса на труда, броят на отработените дни през базисния месец се установява, като отработените часове след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за съответното работно място за подневно отчитане на работното време по реда на чл. 136 или 137 от Кодекса на труда. В случаите, когато с трудовия договор на работника или служителя трудовото възнаграждение по чл. 66 от Кодекса на труда е определено само с месечен размер, т.е. не е определен дневния или часовия размер, среднодневното брутно трудово възнаграждение за базисния месец се коригира със съответен коефициент, за да се отстрани влиянието на разликата в броя на работните дни по календар през базисния месец и месеца, през който лицето ползва платен годишен отпуск. Размерът на коефициента се изчислява, като броя на работните дни през базисния месец по календар се раздели на броя на работните дни през месеца, в който лицето е в платен годишен отпуск. Когато платеният годишен отпуск обхваща два или повече календарни месеца, е необходимо за всеки от тях да се изчислява и прилага съответстващият му коефициент. Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда са установени с § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г.). В § 2, 5, 7 и 9 съответно са уредени правила, които технологично са свързани с изчисляването на възнаграждението на платен годишен отпуск по смисъла на чл. 177 от Кодекса на труда. № 26-00-5 от 10.01.1996 г. Платеният годишен отпуск на работниците и служителите по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано). При сумирано изчисляване на работното време, нормата за продължителност на работното време през месеца (периода), когато работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, се определя на база работните дни по календар, без тези включени в платения отпуск и дневната продължителност на работното време на работното място (длъжността), установена по реда на чл. 136 или чл. 137 от Кодекса на труда за подневно отчитане на работното време. № 19-00-77 от 29.06.1995 г. В практиката на МТСГ многократно е застъпвано становището, че когато с нормативен акт е придадена обратна сила на правопораждаща норма, съответните права се придобиват от работниците и служителите, които макар и вече напуснали към момента на приемането на нормативния акт са работили през периода, обхванат от обратното действие на акта. В подкрепа на подобно разбиране е и възможността предвидена в § 9 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на НДДТВ (изм. ДВ, бр. 1 от 1994 г.), където е предписано извършването на съответните преизчисления в редица случаи, в т.ч. и при обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Нещо повече, когато при такава хипотеза се окаже, че размерът на трудовото възнаграждение на напусналия служител е по-нисък от предвидената с нормативния акт нова величина на началното трудово възнаграждение за съответната длъжност не правна възможност, а задължение за работодателя е да извърши служебно преизчисляване и изплащане на разликата. № 61-00-24 от 26.02.1999 г. Съгласно забележка IV към списъка на категориите работници и служители, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време, при промяна на наименованието на длъжността, без да се променя характерът на работата, работникът или служителят, който заема преименуваната длъжност, си запазва правата по списъка. За целта обаче е необходимо ръководителят на предприятието, учреждението или организацията да издава писмено потвърждение за това. Тази забележка няма приложение, ако при промяна на наименованието длъжността получи такова наименование, за което в списъка е определен по-малък размер отпуск. № 26-00-266 от 25.10.1999 г. Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Новопостъпилото лице следва да представи документ (служебна бележка) от предишния работодател за размера на брутното трудово възнаграждение, получено през последния календарен месец, предхождащ ползването на платен отпуск, през който има отработени най-малко 10 работни дни. Ако такава бележка не бъде представена, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение следва да бъде определен по реда на § 7 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. № 26-00-207 от 06.07.2000 г. Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда, възнаграждението за платен годишен отпуск независимо от неговата продължителност се определя на база полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение от лицето през последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуск, през който е работило най-малко 10 работни дни. В допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (приета с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. бр. 1 от 1994 г., в сила от 01.01.1994 г.; бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп. бр. 24 от 1997 г., в сила от 01.02.1997 г.; изм. бр. 25 от 1999 г., в сила от 01.03.1999 г.) са уредени правила, които технологично са свързани с изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск по смисъла на чл. 177 от КТ. № 94-А-55 от 08.08.2000 г. Възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи на заплащане на труда, е елемент от базисното брутно трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ или обезщетенията по чл. 228 от КТ съгласно § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133 от 14 юли 1993 г. Това означава, че в базисното брутно трудово възнаграждение се включва получената сума от допълнително материално стимулиране, която се полага само за същия базисен месец. Когато след ползването на платения годишен отпуск от работника или служителя допълнително са изплатени годишни или тримесечни премии (ДМС), съответната част от тях се включва в базисното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ. За целта се извършва преизчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск и разликата между новото и предишното се доплаща на работника или служителя съгласно § 2 от посочената наредба. Тази разпоредба не се отнася за обезщетенията по раздел III на глава десета на Кодекса на труда, т.е. тези преизчисления се прилагат само по отношение на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ. Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, на колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към или след тази дата е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличението на новото и предишното трудово възнаграждение, определено по трудовото правоотношение (спр. § 9 от ДПРЗ на НДДТВ). Разпоредбата на § 9 е повелителна и задължително се прилага от всички работодатели независимо от собствеността на капитала на предприятието (търговско дружество, бюджетна или друга организация). Разпоредбата не променя реда и начина за определяне на възнаграждението за платен отпуск, установен в чл. 177 от КТ, поради което възнаграждението не се преизчислява, а към него се доплаща съответната добавка. Добавката по § 9 има характер на компенсационно обезщетение по чл. 244, т. 2 от КТ, което е свързано с инфлацията и се заплаща към възнаграждението за платен отпуск по чл. 177 от КТ. Тя се посочва на отделен ред “добавка за платен отпуск” във ведомостта за заплати и личните сметки на работниците и служителите. В случай че работникът или служителят счита, че възнаграждението за платен годишен отпуск е изчислено неправилно, той може да се обърне с молба към работодателя за извършване на корекция и изплащане на разликата, ако има такава. Ако работодателят не изплати доброволно разликата между изплатеното възнаграждение за платен годишен отпуск и полагащото се, работникът или служителят може да се обърне с иск пред съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. № 94.ЦЦ.59 от 03.04.2002 г. Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно § 7 от Допълнителните и преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Този текст гарантира единствено минималния размер, от който се изчислява съответното обезщетение по Кодекса на труда, в случаите когато е изтекъл продължителен период от получаването на последното брутно трудово възнаграждение (напр. при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете). Ето защо, ако работодателят определи възнаграждението за платен годишен отпуск за 2000 и 2001 г. на база минималната работна заплата, установена за страната, в случай че последното брутно трудово възнаграждение на лицето е в по-голям размер, той ще наруши изричната разпоредба на чл. 177 от КТ. № 94 РР/240 от 06.08.2002 г. С измененията на Кодекса на труда, в сила от 31.03.2001 г., разпоредбата на чл. 168, ал. 1, която предвиждаше право на 2 работни дни отпуск на работничка или служителка с 2 живи деца до 18-годишна възраст, вече не е право, а правна възможност и се ползва само ако е уговорено в колективен трудов договор на ниво предприятие. Ето защо, не може да се приеме, че само по силата на чл. 168, ал. 1 от КТ лицата имат право на този вид отпуск. 27.15. № 94-598 от 17.09.2002 г. (ИБТ, бр. 10 от 2002 г.) Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през които работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. От данните в запитването става ясно, че до 1 юли 2002 г. лицето е работило на пълен работен ден, след която дата е преминало на друга длъжност на половин работен ден. Започва ползване на платен годишен отпуск на 15-о число същия месец. Следователно за база за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск ще служи месец юни т. г., ако има отработени най-малко 10 работни дни. № 0411/95 от 10.06.2003 г. От запитването става ясно, че служителката е работила във фирма “Л.” ООД, където е ползвала отпуски по реда на чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда - за бременност и раждане и е започнала отпуск по реда на чл. 164, ал. 1 от КТ - за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Служителката напуска фирмата и започва работа в МРРБ от 24.03.2003 г. Посочено е, че за 2001 г. е ползвала платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Следователно за времето от 1.01.2002 г. до 24.03.2003 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение с фирма “Л.” ООД, е следвало да й се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. На основание чл. 164, ал. 4 от КТ, времето на ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст се зачита за трудов стаж. В случай че работодателят откаже да изплати доброволно полагащото се обезщетение, лицето има право да го потърси, по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с фирмата. № 62/86 от 11.07.2003 г. 1. Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. От запитването става ясно, че в предходния месец лицето е отработило предвидените в разпоредбата най-малко 10 работни дни, но е изплатена само част от дължимото му трудово възнаграждение. В този случай възнаграждението за платения годишен отпуск следва да се изчисли на база на полученото трудово възнаграждение. Когато на работника бъде изплатена дължимата разлика в трудовото възнаграждение, заедно с нея следва да се преизчисли и изплати и възнаграждението за платения годишен отпуск. 2. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. От разпоредбата е видно, че актът с който се определя начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, е решение, за което се съставя протокол. Средствата за социално-битово и културно обслужване в предприятието се използват по начин, определен с решение на общото събрание на работниците и служителите, поради което не е в правомощията на работодателя да издава заповед за разпределяне на свободните средства. В ал. 2 на чл. 293 е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. С оглед императивния характер на горната разпоредба, работодателят не може да блокира изплащане.на средства за социално-битово и културно обслужване, както и не може да ги използва за други цели. За допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство работниците и служителите могат да сигнализират в съответната дирекция “Областна инспекция по труда”. № 26/325 от 08.08.2003 г. Елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда са определени с § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. Базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е месецът, предхождащ месеца на ползването, в който предходен месец работникът или служителят има отработени не по-малко от 10 работни дни. В случай че в месеца, който служи за база, са изплатени суми представляващи възнаграждение над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, в базисния месец се отнасят само сумите, полагащи се за този месец. Съгласно чл. 37 от Кодекса на труда органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва, включително и при изработването на Правилата за организация на работната заплата. № 94ТТ/126 от 03.08.2005 г. Възнаграждението, което се заплаща за времето на платен годишен отпуск, се определя по реда чл. 177 от КТ, както и по реда на съответните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Основа за определяне размера на дължимото възнаграждение за времето на платения отпуск и начинът на неговото изчисляване са уредени в § 1, 2, 3 и 4 на Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. В случаите, когато са спазени разпоредбите за изчисляване на платения годишен отпуск и се получат някои отклонения, считаме, че следва да се направи съответното преизчисление, с цел да бъде изчислен коректният размер на възнаграждението. |
||